18.01.2006 г., 8:37

Метафизична физичност

Поезия

1.1K 0 2

Таванът е сив
и лепкав -
пространствен срив
на битието
по абцисата
на забравата.
Защото таванът
над главата ми
и се стича
навсякъде...
Ордината
на спомена
изпарява се,
а после отлита
към тавана.
От там се стича
към пода
разбит...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Greenish (Диана)

Писателче, благодаря А относно другите коментари - определено не съм визирала ученето

2006-01-18T19:29:23+02:00
moritz_ (Ангел)

Хареса ми
Напомня ми как седя, уча и нищо не научавам. тавана е далеч по интересен...ако си го представиш :о)

2006-01-18T15:25:22+02:00

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0