12 mar 2020, 9:23

Метафизично

  Poesía » Otra
525 0 0

 

 Метафизично

  (ретро)

 

Искам да си тука,тръпнеща до мен,

да ти кажа колко мъчно ми е днес

и да си говорим дълго без да спрем

как да оживеем  в тоя вечен стрес...

...Някой май почука?... Ти ли мила?... Влез,

но вратата страстно отвори с ритник!...

... Аз пък и на Дявола ставам ученик,

 

само да те има, само тук да си

да се глезиш палаво сгушена във мен,

да ме гъделичкат твоите коси

и от хубостта ти свежа изумен

щом те пожелая да те понеса –

с порива на Вихър, с ярост във Страстта!...

 

Бог над мен не властва, аз съм атеист –

силите природни, те са моя Бог,

а вълните биещи във брега скалист

с дъх на сол и Вечност днес са ми залог,

че дори когато ме обвият с креп

ще обичам само: Вятърът и теб...

 

Ако надживея твоят земен дял –

аз ще бъда мъка, аз ще бъда стон;

о́ще: ще съм болка и ще бъда жал,

ще съм вечен огън в твоя Пантеон –

реквием във него ще е Любовта

и от буря  вопъл всяка суета...

 

Аз ли пък преваря, Скъпа не тъжи –

приеми от мене искрен благослов:

черно не обличай!... Просто продължи

и търси  утеха в Новата любов

и ако Страстта ѝ те държи до край –

аз ще съм възкръснал, в нея ще съм, знай!...

 

... Но сега желая да те отведа

на Страстта във тъмния, неизброден лес –

там да ме целунеш, да се преродя...

 

...Някой май почука?... Ти ли мила?...   Влез!...

                                 

   1981.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...