Метафизично

  (ретро)

Искам да си тука,тръпнеща до мен,

да ти кажа колко мъчно ми е днес

и да си говорим дълго без да спрем

как да оживеем  в тоя вечен стрес...

...Някой май почука?... Ти ли мила?... Влез,

но вратата страстно отвори с ритник!...

... Аз пък и на Дявола ставам ученик,

само да те има, само тук да си

да се глезиш палаво сгушена във мен,

да ме гъделичкат твоите коси

и от хубостта ти свежа изумен

щом те пожелая да те понеса –

с порива на Вихър, с ярост във Страстта!...

Бог над мен не властва, аз съм атеист –

силите природни, те са моя Бог,

а вълните биещи във брега скалист

с дъх на сол и Вечност днес са ми залог,

че дори когато ме обвият с креп

ще обичам само: Вятърът и теб...

Ако надживея твоят земен дял –

аз ще бъда мъка, аз ще бъда стон;

о́ще: ще съм болка и ще бъда жал,

ще съм вечен огън в твоя Пантеон –

реквием във него ще е Любовта

и от буря  вопъл всяка суета...

Аз ли пък преваря, Скъпа не тъжи –

приеми от мене искрен благослов:

черно не обличай!... Просто продължи

и търси  утеха в Новата любов

и ако Страстта ѝ те държи до край –

аз ще съм възкръснал, в нея ще съм, знай!...

... Но сега желая да те отведа

на Страстта във тъмния, неизброден лес –

там да ме целунеш, да се преродя...

...Някой май почука?... Ти ли мила?...   Влез!...

   1981.