Метафора

Горчивият ù сок бе най-сладката му награда,

при такава отрада - да бъде с нея, а тя да бъде възнаградена

грешката му предишна - да не я е познавал, ще е простена.

Сред жалост студена, две бедра топли и бели намери,

с разсъдък премери, бивакът там си устрои

разрушавайки музата и най-здравите ù устои,

чиято гибел тя очакваше със светлата си гръд.

Разрушавайки с прът железен най-здравата ù "ограда",

той я направи своя... животът му стана нейна отрада...