Oct 11, 2014, 7:56 PM

Метафора

  Poetry » Love
792 0 0

Горчивият ù сок бе най-сладката му награда,

при такава отрада - да бъде с нея, а тя да бъде възнаградена

грешката му предишна - да не я е познавал, ще е простена.


Сред жалост студена, две бедра топли и бели намери,

с разсъдък премери, бивакът там си устрои

разрушавайки музата и най-здравите ù устои,

 

чиято гибел тя очакваше със светлата си гръд.

Разрушавайки с прът железен най-здравата ù "ограда",

той я направи своя... животът му стана нейна отрада...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...