3 ago 2019, 23:06

Метафорично 

  Poesía » De amor, Filosófica, Civil, Otra
1028 1 1

Дъждът валеше като бесен,

прозорец някъде се счупи.

Един младеж крачеше унесен,

подарък търсеше да купи.

 

Надничаше през ярките витрини

и погледът му бягаше без ред.

Примамваха го пламъчета живи-

камъчета върху пръстени безчет.

 

С тъга от тях той погледа откъсна...

подърък скъп за скъпо същество.

За любимата душата му се пръсна

като счупено от вятъра стъкло.

 

В калта до себе си тогава

видя подскачащо кълбо.

Мислите му бягаха кат’ лава -

врабчето бе със счупено крило.

 

В пазвата си бащински го сложи,

побягна той със светнало лице.

На любимата в ръцете ще положи

птичката и своето сърце.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересна поетична история! В ритмично отношение има неизгладени места, но тематичността е оригинална, както и подходът към отправеното предизвикателство!
    Желая ти успех!
Propuestas
: ??:??