Метафорично
Дъждът валеше като бесен,
прозорец някъде се счупи.
Един младеж крачеше унесен,
подарък търсеше да купи.
Надничаше през ярките витрини
и погледът му бягаше без ред.
Примамваха го пламъчета живи-
камъчета върху пръстени безчет.
С тъга от тях той погледа откъсна...
подърък скъп за скъпо същество.
За любимата душата му се пръсна
като счупено от вятъра стъкло.
В калта до себе си тогава
видя подскачащо кълбо.
Мислите му бягаха кат’ лава -
врабчето бе със счупено крило.
В пазвата си бащински го сложи,
побягна той със светнало лице.
На любимата в ръцете ще положи
птичката и своето сърце.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »
24 място
Свързани произведения
Коментари
-
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
Интересна поетична история! В ритмично отношение има неизгладени места, но тематичността е оригинална, както и подходът към отправеното предизвикателство!
Желая ти успех!
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.