3 jul 2011, 23:00

Метаморф(а/о)зите на един вълк...

  Poesía
1.6K 0 27



Метаморф(а/о)зите на един вълк...


Той ухае на вярност.
Денем зид върху зида реди.
А пък вечер разгражда.
(Дири своите вълчи следи.)

Той Луната погълна.
Капна кръг върху тиха вода.
А връз кожата – мълнии.
(Щом реша да протегна ръка.)

Той оставя пустини.
След кервани червени Слънца.
Аз съм пясък изстинал.
(Все му раждам пустинни деца.)

Не изгряват… Измръзват.
Новолунни мечти ни делят.
Аз подкови им връзвам.
(До Отвъда… и после назад.)

Той е хищник. По тъмно
вие своя първичен закон.
Аз очаквам на дъното…
Вълчи лик да смени…
                          С расов кон.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...