Метаморф(а/о)зите на един вълк...
Метаморф(а/о)зите на един вълк...
Той ухае на вярност.
Денем зид върху зида реди.
А пък вечер разгражда.
(Дири своите вълчи следи.)
Той Луната погълна.
Капна кръг върху тиха вода.
А връз кожата – мълнии.
(Щом реша да протегна ръка.)
Той оставя пустини.
След кервани червени Слънца.
Аз съм пясък изстинал.
(Все му раждам пустинни деца.)
Не изгряват… Измръзват.
Новолунни мечти ни делят.
Аз подкови им връзвам.
(До Отвъда… и после назад.)
Той е хищник. По тъмно
вие своя първичен закон.
Аз очаквам на дъното…
Вълчи лик да смени…
С расов кон.
© Таня Георгиева All rights reserved.
