Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12269
Jul 3, 2011, 11:00 PM

Метаморф(а/о)зите на един вълк... 

  Poetry
1408 0 27



Метаморф(а/о)зите на един вълк...


Той ухае на вярност.
Денем зид върху зида реди.
А пък вечер разгражда.
(Дири своите вълчи следи.)

Той Луната погълна.
Капна кръг върху тиха вода.
А връз кожата – мълнии.
(Щом реша да протегна ръка.)

Той оставя пустини.
След кервани червени Слънца.
Аз съм пясък изстинал.
(Все му раждам пустинни деца.)

Не изгряват… Измръзват.
Новолунни мечти ни делят.
Аз подкови им връзвам.
(До Отвъда… и после назад.)

Той е хищник. По тъмно
вие своя първичен закон.
Аз очаквам на дъното…
Вълчи лик да смени…
                          С расов кон.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е!
  • Много талант,гордея се с Вас!
  • Ех...какви метаморфози! Страхотен стих! Сложих си го на стената във фейса...
  • супер!
  • "Вярвам, защото е абсурдно." - Тома Аквински.
  • Аз очаквам на дъното…
    Вълчи лик да смени…
    С расов кон.


    женски мераци


    и аз лично за себе си мислех, убеждавах се че съм кон, и проблемите ми идват от това че ме мързи да ... тегля

    ама ти да видиш
    май съм некво друго животно



    иначе тея - червени Слънца
    пустинни деца

    не е случайно, сигурно
    обаче ми иде ни в клин в ръкав
    и далечно
    оттам и абсурдно
  • "Той ухае на вярност...Той е хищник..Аз очаквам..." и очакването се превръща в безвремие. Много умело си уловила истината, че хората не се променят, а нашите желания са безсилни. Единственото, за което се молим е любовта да не въплъти в "разграждане".
  • Харесах!
  • Таня, приказно усещане ми носиш.
    Удоволствие за мен е да те чета!
  • трудна ще е тази метаморфоза, Таня...

    аз не си давам "вълците" в мен...!

    нужни са ми и двата, за да оцелея!!!

    поздрави!
  • Харесах!
  • !***
    Без коментар...
  • Освен да се увълчиш и ти...
  • Зависи от коя страна ще го погледнеш.Зависи с каква настройка ще го приемеш.Приеми един бодлив, увививен плевел от мен.
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src="http://s20.rimg.info/13da9aa51c73f92d82cedb03828b63b9.gif" border="0" /></a>
  • Метаморфозите...понякога са само в съзнанието ни и точно заради очакването, а действителността е друга.
    Добра находка е стихът ти, а изказът ти уникален!
  • Вече трети ден това стихо се чете задкулисно!
    С цялото ми уважение към редакторите,не е ли време върнатите произведения да станат широко достъпни!
    Честит ден на целувката!
    http://vbox7.com/play:c602c5b7&al=1&vid=3961520
  • Не разбрах, какво искаше да каже Станислава, но много ми хареса стиха ти, Таня!
    Аз съм за кон съчетал в себе си волност, страст,летеж и красота, но и вълкът има своите символики и качества, които са ценни!
  • ... така е, Роза - не се пише по сърцето на ОРАК...
  • Аз съм пясък изстинал.
    (Все му раждам пустинни деца.)

    Хареса ми!!!

  • Фройд е казал: Първият човек, който е изругал, вместо да хвърли камък, е бащата на цивилизацията.
    Разбра ли ми животинското мислене?

  • За излизане от пустинна метаморфАза,
    си е нужна расова метаморфОза...

    Тежката артилерия е в ход!
    Поздравления,Таня!
  • Конят е с неукротима воля. Той съчетава в себе си качествата на няколко животни – храбростта на лъва, зрението на орела, силата на вола, бързината на елена и ловкостта на лисицата. Символ е на безстрашие, скорост и издръжливост, а така също и на радостта от живота.
    Оптимизъм и Небесно начало.

    Как мислиш - да го заменя ли за Купидон...?!
  • Стихът е чудесен!
  • прав е Илко...вълкът кожата си мени
    но нрава никога...а стихът е великолепен,
    Таня, сърдечно те прегръщам.
  • Ице - ако мислим нечовешки - всичко може...
  • Вълк в кон, малко трудно, ама знае ли човек! Поздрав!
Random works
: ??:??