13 mar 2013, 8:59

Метаморфоза № 2

  Poesía
447 0 0

В живота се раждат с мечтите ни истини
и ний, като в икони, пред тях се кълнем,
и тъй обладани от сила неистова
за тях сме готови глави да дадем.

И тъй убедени в големите истини,
отнася ни времето и младостта...
Кълнем се понякога във полуистини
и плащаме често висока цена.

С промитите мозъци във полуистини 
нахалост прекарваме тъй младостта,
защото наивната младост приема за истина
красиво прикритата с думи лъжа.

И често в живота търпим метаморфоза,
покритата истина - стане лъжа.
Дори и с ръцете си ний хванем ли роза,
се сетим за нея, че трън е била!

Измами се крият във всичките истини.
Най-хитрите могат да ни заблудят.
А няма в живота до дъно изчистени...
Измамите значи не могат да спрат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...