13 mar 2013, 8:59

Метаморфоза № 2

  Poesía
445 0 0

В живота се раждат с мечтите ни истини
и ний, като в икони, пред тях се кълнем,
и тъй обладани от сила неистова
за тях сме готови глави да дадем.

И тъй убедени в големите истини,
отнася ни времето и младостта...
Кълнем се понякога във полуистини
и плащаме често висока цена.

С промитите мозъци във полуистини 
нахалост прекарваме тъй младостта,
защото наивната младост приема за истина
красиво прикритата с думи лъжа.

И често в живота търпим метаморфоза,
покритата истина - стане лъжа.
Дори и с ръцете си ний хванем ли роза,
се сетим за нея, че трън е била!

Измами се крият във всичките истини.
Най-хитрите могат да ни заблудят.
А няма в живота до дъно изчистени...
Измамите значи не могат да спрат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...