Mar 13, 2013, 8:59 AM

Метаморфоза № 2

  Poetry
440 0 0

В живота се раждат с мечтите ни истини
и ний, като в икони, пред тях се кълнем,
и тъй обладани от сила неистова
за тях сме готови глави да дадем.

И тъй убедени в големите истини,
отнася ни времето и младостта...
Кълнем се понякога във полуистини
и плащаме често висока цена.

С промитите мозъци във полуистини 
нахалост прекарваме тъй младостта,
защото наивната младост приема за истина
красиво прикритата с думи лъжа.

И често в живота търпим метаморфоза,
покритата истина - стане лъжа.
Дори и с ръцете си ний хванем ли роза,
се сетим за нея, че трън е била!

Измами се крият във всичките истини.
Най-хитрите могат да ни заблудят.
А няма в живота до дъно изчистени...
Измамите значи не могат да спрат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...