2 oct 2014, 10:06

Метаморфоза

799 0 4

Веднъж човек се ражда.

На тоя божи свят.

И Господ в него всажда

единствен вкус и цвят.

 

Обичан, необичан,

с природата си горд,

от всички е различен

не само по паспорт.

 

И тръгва той в живота,

обзет от страст и хъс,

да търси своя кота

и с друг да мери ръст.

 

Опитва се от малък

да брани кръв и род,

да помни всеки залък,

изкаран с труд и пот.

 

И би било прекрасно

така да е докрай.

Човек да е наясно

със своя дълг и пай.

 

Но другояче става

за жалост в този свят.

Не ти се разрешава

да имаш собствен цвят.

 

И още твърде рано

те хващат под ръка

и в ушната мембрана

ти шепнат: "Не така...!"

 

И някак постепенно

навлизаш в тесен кръг,

където непременно

превръщаш се във друг.

 

Там бързо те пресаждат

във форма и калъп,

старателно изглаждат

по тебе всеки ръб,

 

и вече, фин и объл,

след второ Рождество,

превръщаш се в особа

от друго естество.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Леле, колко актуален стих!
    Предполагам, че не е писан тези дни... но прекрасно описва човешката несъвършена същност и гнилото, заложено първородно...
    Дааммм... "Не може да има хуманно общество на база човек"...
    Ех...
  • "И още твърде рано
    те хващат под ръка
    и в ушната мембрана
    ти шепнат: "Не така...!"

    А не превърнеш ли се в друг, не ти ли изгладят всеки ръб, за да се побереш в обичайния кълъп, набързо за невъзпитан и безстойностен за тях ще те обявят...
  • Точно така. Споделям мнението ти. Много вярно и хубаво написано.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...