2 oct 2014, 10:06

Метаморфоза

802 0 4

Веднъж човек се ражда.

На тоя божи свят.

И Господ в него всажда

единствен вкус и цвят.

 

Обичан, необичан,

с природата си горд,

от всички е различен

не само по паспорт.

 

И тръгва той в живота,

обзет от страст и хъс,

да търси своя кота

и с друг да мери ръст.

 

Опитва се от малък

да брани кръв и род,

да помни всеки залък,

изкаран с труд и пот.

 

И би било прекрасно

така да е докрай.

Човек да е наясно

със своя дълг и пай.

 

Но другояче става

за жалост в този свят.

Не ти се разрешава

да имаш собствен цвят.

 

И още твърде рано

те хващат под ръка

и в ушната мембрана

ти шепнат: "Не така...!"

 

И някак постепенно

навлизаш в тесен кръг,

където непременно

превръщаш се във друг.

 

Там бързо те пресаждат

във форма и калъп,

старателно изглаждат

по тебе всеки ръб,

 

и вече, фин и объл,

след второ Рождество,

превръщаш се в особа

от друго естество.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Леле, колко актуален стих!
    Предполагам, че не е писан тези дни... но прекрасно описва човешката несъвършена същност и гнилото, заложено първородно...
    Дааммм... "Не може да има хуманно общество на база човек"...
    Ех...
  • "И още твърде рано
    те хващат под ръка
    и в ушната мембрана
    ти шепнат: "Не така...!"

    А не превърнеш ли се в друг, не ти ли изгладят всеки ръб, за да се побереш в обичайния кълъп, набързо за невъзпитан и безстойностен за тях ще те обявят...
  • Точно така. Споделям мнението ти. Много вярно и хубаво написано.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...