Метаморфоза
Веднъж човек се ражда.
На тоя божи свят.
И Господ в него всажда
единствен вкус и цвят.
Обичан, необичан,
с природата си горд,
от всички е различен
не само по паспорт.
И тръгва той в живота,
обзет от страст и хъс,
да търси своя кота
и с друг да мери ръст.
Опитва се от малък
да брани кръв и род,
да помни всеки залък,
изкаран с труд и пот.
И би било прекрасно
така да е докрай.
Човек да е наясно
със своя дълг и пай.
Но другояче става
за жалост в този свят.
Не ти се разрешава
да имаш собствен цвят.
И още твърде рано
те хващат под ръка
и в ушната мембрана
ти шепнат: "Не така...!"
И някак постепенно
навлизаш в тесен кръг,
където непременно
превръщаш се във друг.
Там бързо те пресаждат
във форма и калъп,
старателно изглаждат
по тебе всеки ръб,
и вече, фин и объл,
след второ Рождество,
превръщаш се в особа
от друго естество.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Тепешанов Все права защищены
