7 nov 2009, 0:16

Метресата

1K 0 2

Горяща от плам стоиш отново пред мен,
сякаш беше вчера или онзи ден,
когато за пръв път те повиках у нас
и в брой ти платих - стотарка на час.

Фалшиво ме гледаш с очи-светофари -
кой ли до другия пръв ще припари?
Игра на фантазия, заплащана скъпо,
моралът подробност е - това пък е тъпо.

Самотата води до изгарящ копнеж,
а той от своя страна - до онзи сърбеж,
заради който телефона вдигам пак,
питам - "идваш ли?", а ти - "ами как!"

Тези страст животинска и порив греховен,
на другия ден ще са поредният спомен
от вечер утеха в прегръдките на метреса,
а важните неща - те къде са, къде са?

 

Ноември 2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диян Каролев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....