Nov 7, 2009, 12:16 AM

Метресата 

  Poetry » Phylosophy
694 0 2

Горяща от плам стоиш отново пред мен,
сякаш беше вчера или онзи ден,
когато за пръв път те повиках у нас
и в брой ти платих - стотарка на час.

Фалшиво ме гледаш с очи-светофари -
кой ли до другия пръв ще припари?
Игра на фантазия, заплащана скъпо,
моралът подробност е - това пък е тъпо.

Самотата води до изгарящ копнеж,
а той от своя страна - до онзи сърбеж,
заради който телефона вдигам пак,
питам - "идваш ли?", а ти - "ами как!"

Тези страст животинска и порив греховен,
на другия ден ще са поредният спомен
от вечер утеха в прегръдките на метреса,
а важните неща - те къде са, къде са?

 

Ноември 2009

© Диян Каролев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??