Метресата
Горяща от плам стоиш отново пред мен,
сякаш беше вчера или онзи ден,
когато за пръв път те повиках у нас
и в брой ти платих - стотарка на час.
Фалшиво ме гледаш с очи-светофари -
кой ли до другия пръв ще припари?
Игра на фантазия, заплащана скъпо,
моралът подробност е - това пък е тъпо.
Самотата води до изгарящ копнеж,
а той от своя страна - до онзи сърбеж,
заради който телефона вдигам пак,
питам - "идваш ли?", а ти - "ами как!"
Тези страст животинска и порив греховен,
на другия ден ще са поредният спомен
от вечер утеха в прегръдките на метреса,
а важните неща - те къде са, къде са?
Ноември 2009
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диян Каролев Все права защищены
