забравих лятото на пирона карлито
зениците ми потънаха златно
в оня ден на август
когато луната беше оранжева
в изгубения град
тежък е август
като омесен хляб във вторник рано
и дъхът му ляга по косите ми
мед и пъпеши
и диша тежко в следобеда
жаден
целува кръговете ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.