meu

3 ene 2009, 13:25

Poesía » Otra

696 0 4

забравих лятото на пирона карлито

зениците ми потънаха златно

в оня ден на август

когато луната беше оранжева

в изгубения град

тежък е август

като омесен хляб във вторник рано

и дъхът му ляга по косите ми

мед и пъпеши

и диша тежко в следобеда

жаден

целува кръговете

и чезне някъде зад очите си

запомнил шепота на огъня

разрових листата на морето

соленото разля по пръстите ми

мислите си

малко преди да изчезне съвсем

целуна звездите с твоите устни

лятото виси на пирона карлито

вечер за прегръщане

свали си сакото и прочети на глас

онзи свитък с оранжево

който беше луна

преди да се е стъмнило

в изгубения град

има толкова улици за вървене

не знаеш ли

имам трета обувка

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

robert (Роберт Кулиани)

2009-02-05T20:35:53+02:00

Вече не зная какво да кажа!!!!!!!!!!!!!!!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2009-01-04T16:32:32+02:00

прегръщам те...и те обожавам...
doreto66 (Дора Павлова)

2009-01-03T23:13:51+02:00

никога не знаеш кога ще ти потрябва

кис ю***
Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-01-03T20:46:37+02:00

Ех, че красиво!Страхотно е!Поздравления, Зорница!