dressy (Зорница Николова) dressy (Зорница Николова)
218
Jan 3, 2009, 1:25 PM

meu

  Poetry » Other
822 0 4

забравих лятото на пирона карлито

зениците ми потънаха златно

в оня ден на август

когато луната беше оранжева

в изгубения град

тежък е август

като омесен хляб във вторник рано

и дъхът му ляга по косите ми

мед и пъпеши

и диша тежко в следобеда

жаден

целува кръговете

и чезне някъде зад очите си

запомнил шепота на огъня

разрових листата на морето

соленото разля по пръстите ми

мислите си

малко преди да изчезне съвсем

целуна звездите с твоите устни

лятото виси на пирона карлито

вечер за прегръщане

свали си сакото и прочети на глас

онзи свитък с оранжево

който беше луна

преди да се е стъмнило

в изгубения град

има толкова улици за вървене

не знаеш ли

имам трета обувка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0