meu
забравих лятото на пирона карлито
зениците ми потънаха златно
в оня ден на август
когато луната беше оранжева
в изгубения град
тежък е август
като омесен хляб във вторник рано
и дъхът му ляга по косите ми
мед и пъпеши
и диша тежко в следобеда
жаден
целува кръговете
и чезне някъде зад очите си
запомнил шепота на огъня
разрових листата на морето
соленото разля по пръстите ми
мислите си
малко преди да изчезне съвсем
целуна звездите с твоите устни
лятото виси на пирона карлито
вечер за прегръщане
свали си сакото и прочети на глас
онзи свитък с оранжево
който беше луна
преди да се е стъмнило
в изгубения град
има толкова улици за вървене
не знаеш ли
имам трета обувка
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Николова Все права защищены
