3.01.2009 г., 13:25 ч.

meu 

  Поезия » Друга
694 0 4

забравих лятото на пирона карлито

зениците ми потънаха златно

в оня ден на август

когато луната беше оранжева

в изгубения град

тежък е август

като омесен хляб във вторник рано

и дъхът му ляга по косите ми

мед и пъпеши

и диша тежко в следобеда

жаден

целува кръговете

и чезне някъде зад очите си

запомнил шепота на огъня

разрових листата на морето

соленото разля по пръстите ми

мислите си

малко преди да изчезне съвсем

целуна звездите с твоите устни

лятото виси на пирона карлито

вечер за прегръщане

свали си сакото и прочети на глас

онзи свитък с оранжево

който беше луна

преди да се е стъмнило

в изгубения град

има толкова улици за вървене

не знаеш ли

имам трета обувка

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??