22 ago 2008, 10:38

Миг

664 0 7
На ръце ме вдигна - полетях,
вълнение красиво преживях,
дъхът ти - вплете се в косите ми,
искри родиха се в очите ми.

Макар за кратко - беше миг красив
и този миг направи те щастлив,
за мен мигът е в моето сърце,
когато ти ме вдигна на ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ванче, и аз съм се разхождала там. И на празника съм била няколко поредни години. Много хубаво...
  • поздрав. Хареса ми
  • Прекрасен миг!Поздрав!
  • Благодаря на всички за коментарите!Любослава,бях на работа мила.
    Но децата отидаха с баща си.Седем години сме живяли до Дунава-в Рибарската махала и не пропускаме този празник.Обичам Дунава и почти винаги,когато слизам до центара се разхождам покрай кейовата стена(от Старата автогара до читалището).Дано скоро и ти го видиш.
    Пожелавам го на всички.
  • Ванче, как изкарахте празника на реката?
    Поздрав

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....