Aug 22, 2008, 10:38 AM

Миг

  Poetry » Love
660 0 7
На ръце ме вдигна - полетях,
вълнение красиво преживях,
дъхът ти - вплете се в косите ми,
искри родиха се в очите ми.

Макар за кратко - беше миг красив
и този миг направи те щастлив,
за мен мигът е в моето сърце,
когато ти ме вдигна на ръце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Морарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ванче, и аз съм се разхождала там. И на празника съм била няколко поредни години. Много хубаво...
  • поздрав. Хареса ми
  • Прекрасен миг!Поздрав!
  • Благодаря на всички за коментарите!Любослава,бях на работа мила.
    Но децата отидаха с баща си.Седем години сме живяли до Дунава-в Рибарската махала и не пропускаме този празник.Обичам Дунава и почти винаги,когато слизам до центара се разхождам покрай кейовата стена(от Старата автогара до читалището).Дано скоро и ти го видиш.
    Пожелавам го на всички.
  • Ванче, как изкарахте празника на реката?
    Поздрав

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...