27 may 2012, 17:24

Миг 

  Poesía » De amor
709 0 7

Изпрало лятното си синьо,

небето се протяга в есенния ден.

Ужасно е, когато си отиваш,

а на крачка си от мен.

Приумици нелепи танцуват в мисълта ми.

Една от всички -

любовното ни лято да остане.

И нощите да бъдат дълги, а дните - кратки...

На голото ми рамо луна заспала

и пак да светят котешки очите ти зелени...

Изпрало лятното си синьо,

небето се усмихва в есенния ден.

И ти до мен - съвсем.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??