27.05.2012 г., 17:24 ч.

Миг 

  Поезия » Любовна
715 0 7

Изпрало лятното си синьо,

небето се протяга в есенния ден.

Ужасно е, когато си отиваш,

а на крачка си от мен.

Приумици нелепи танцуват в мисълта ми.

Една от всички -

любовното ни лято да остане.

И нощите да бъдат дълги, а дните - кратки...

На голото ми рамо луна заспала

и пак да светят котешки очите ти зелени...

Изпрало лятното си синьо,

небето се усмихва в есенния ден.

И ти до мен - съвсем.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??