Миг
Изпрало лятното си синьо,
небето се протяга в есенния ден.
Ужасно е, когато си отиваш,
а на крачка си от мен.
Приумици нелепи танцуват в мисълта ми.
Една от всички -
любовното ни лято да остане.
И нощите да бъдат дълги, а дните - кратки...
На голото ми рамо луна заспала
и пак да светят котешки очите ти зелени...
Изпрало лятното си синьо,
небето се усмихва в есенния ден.
И ти до мен - съвсем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
