May 27, 2012, 5:24 PM

Миг

  Poetry » Love
879 0 7

Изпрало лятното си синьо,

небето се протяга в есенния ден.

Ужасно е, когато си отиваш,

а на крачка си от мен.

Приумици нелепи танцуват в мисълта ми.

Една от всички -

любовното ни лято да остане.

И нощите да бъдат дълги, а дните - кратки...

На голото ми рамо луна заспала

и пак да светят котешки очите ти зелени...

Изпрало лятното си синьо,

небето се усмихва в есенния ден.

И ти до мен - съвсем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...