Видях я, тя беше просто Светлина,
но не такава, що зеницата притваря,
фотони сини - холограма на жена,
най - първата онази чистата от Рая.
Със сияние, Енергия и безброй дъги,
озаряваше навред ефира.
Красотата зрима и за затворени очи,
с тишина магична насищаше всемира.
Дори и аз, мъж тип "полуизсъхнало дърво",
от Енергията жива се разлистих.
С нови клони по старото стебло,
загрубялата кора със здрава чистих. ...