Дай Боже всекиму такъв късмет
Видях я, тя беше просто Светлина,
но не такава, що зеницата притваря,
фотони сини - холограма на жена,
най - първата онази чистата от Рая.
Със сияние, Енергия и безброй дъги,
озаряваше навред ефира.
Красотата зрима и за затворени очи,
с тишина магична насищаше всемира.
Дори и аз, мъж тип "полуизсъхнало дърво",
от Енергията жива се разлистих.
С нови клони по старото стебло,
загрубялата кора със здрава чистих.
Дай Боже всеки му такъв късмет,
сияйна светлина Пътя му да осветява!
На земята любовите възможни са безчет,
но една единствена Любов от Бог се дава!
