4 nov 2008, 19:19

Миг е животът

  Poesía
1.1K 0 28


Дървото, което засях, се разлисти.
Домът ми е малък. Имам проблеми.
Всеки ден се зареждам с неистини
от живота ви - дребнотемен.
Криви пътеки, надежди и грешки,
луда любов в още тръпнещи спомени...
Синът възмъжа и по пътя пое си,
а пък аз още вятъра гоня.
И си свиркам, и я карам през пръсти.
Даже имам какво да ви кажа:
усмихнете се, не бъдете намръщени,
сериозно вглъбени и важни.
Миг е животът по пътя към после.
Славата земна измамно проблясва.
Праведно-грешни - товара си носим
с вярата в утрето - замък от пясък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...