Миг е животът
Дървото, което засях, се разлисти.
Домът ми е малък. Имам проблеми.
Всеки ден се зареждам с неистини
от живота ви - дребнотемен.
Криви пътеки, надежди и грешки,
луда любов в още тръпнещи спомени...
Синът възмъжа и по пътя пое си,
а пък аз още вятъра гоня.
И си свиркам, и я карам през пръсти.
Даже имам какво да ви кажа:
усмихнете се, не бъдете намръщени,
сериозно вглъбени и важни.
Миг е животът по пътя към после.
Славата земна измамно проблясва.
Праведно-грешни - товара си носим
с вярата в утрето - замък от пясък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
