МИГ или МИР
Във този свят така греховен,
как може страстен миг – съдбовен,
така да разруши мира,
създаден уж със доброта?!!
Той сам е, тя пък е самотна!
Нощта превáля – кратка, потна!
От дъното на свойто отчаяние
те виждат само Северно сияние!
И трябва да е вечно - но не е!!!
Мечти разбити, плачещо сърце!
Неудържима болка, разкаяние!
Целувки страстни и ридание!
А после търсят мир, но не намират!
Той безвъзвратно в тях умира –
самотен, поруган, обезчестен.
За да се върне в сетния им ден,
прероден...
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados
Поздрави!