Миг живот

Poesía » Otra

954 5 5

в миг отронен равен на живот
бодлите ни растат навътре
и понеже се римува със Кивот
отколешната истина за утре,

приличаш на завършен идиот,
че трябва сам рода си да довършиш
а в костите натрупва се азот
и ставаш малко по-чуплив

и изборът не винаги е избор,
но измамно ти напомня, че си жив

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

jenyivanova (Jasmin)

Катя, благодаря, че намина при мен
....
Краси, това ти е репетицията преди изборите ли... но да знаеш, че ме зарадва с този предварителен вот

2019-10-14T07:17:13+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Е, щом римува се с Кивот... ще дам и моя вот , Жени.

2019-10-14T02:16:45+03:00
Izumrudkata (Катя)

"и изборът не винаги е избор,
но често ни напомня, че си жив"
Поздравления за стиха ти, Жени!

2019-10-13T22:55:29+03:00
jenyivanova (Jasmin)

Младене, Бри... винаги чакам коментарите и на двама ви, винаги ме радвате, когато се отбивате при мен!

2019-10-13T20:54:21+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Парадоксите са запазена твоя марка, Жени!
Изненадващ и силно замислящ стих. Поздравявам те!

2019-10-13T20:40:55+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0