13.10.2019 г., 20:12

Миг живот

953 5 5

в миг отронен равен на живот
бодлите ни растат навътре
и понеже се римува със Кивот
отколешната истина за утре,

 

приличаш на завършен идиот,
че трябва сам рода си да довършиш
а в костите натрупва се азот
и ставаш малко по-чуплив

 

и изборът не винаги е избор,
но измамно ти напомня, че си жив

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Катя, благодаря, че намина при мен
    ....
    Краси, това ти е репетицията преди изборите ли... но да знаеш, че ме зарадва с този предварителен вот
  • Е, щом римува се с Кивот... ще дам и моя вот , Жени.
  • "и изборът не винаги е избор,
    но често ни напомня, че си жив"
    Поздравления за стиха ти, Жени!
  • Младене, Бри... винаги чакам коментарите и на двама ви, винаги ме радвате, когато се отбивате при мен!
  • Парадоксите са запазена твоя марка, Жени!
    Изненадващ и силно замислящ стих. Поздравявам те!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...