11 jul 2023, 21:08

Миг като вечност 

  Poesía » De amor
842 5 8

 

 

Не искам да ми обещаваш

(макар че моля се пред Бог),

подарък да съм в твоя залез

и в изгрева. Без чужд облог.

Да бъда малката мушица,

невидима, но с ярък зов.

Перце да съм от синя птица

в сърцето ти. Една любов.

И ден да бъда, и нощта ти,

и болката, и радостта.

Искрата в сънните палати.

Кристалче в изворна вода.

Да бъда всичко си мечтая,

съдбовно що е в тоз живот.

Жената, Ева-та от Рая,

разбудила те със листо,

отдала любовта си сетна,

дарила те с безумна страст.

Не искам да съм празна клетва,

а Вечност - миг... от Бог за нас.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??