Миг като вечност
Не искам да ми обещаваш
(макар че моля се пред Бог),
подарък да съм в твоя залез
и в изгрева. Без чужд облог.
Да бъда малката мушица,
невидима, но с ярък зов.
Перце да съм от синя птица
в сърцето ти. Една любов.
И ден да бъда, и нощта ти,
и болката, и радостта.
Искрата в сънните палати.
Кристалче в изворна вода.
Да бъда всичко си мечтая,
съдбовно що е в тоз живот.
Жената, Ева-та от Рая,
разбудила те със листо,
отдала любовта си сетна,
дарила те с безумна страст.
Не искам да съм празна клетва,
а Вечност - миг... от Бог за нас.
© Таня Мезева All rights reserved.
