Миг мой гневен
Аз се плискам в мига като в бурно море,
уморена от диви прибои
и се моля - духът ми дано разбере
и изпрати ме в пристан спокоен.
Но бушува водата, не мисли да спре
своя танц на гнева, див и боен.
Аз се моля отново: О, мое сърце,
почини си, излез от прибоя!
Но морето сърдито и гордо реве
и запраща ме в тъмни усои.
На ума си с надежда се моля: “Поне
ме дари на забрава с покоя!”
Ала той отвисоко отсича: ”О, не!
Няма аз да решавам двубоя!
Аз и чувства! Отде-накъде?!”
И сподавям въздишката своя.
А морето сърдито и гордо реве,
пак ме блъска в скалите прибоя...
Май от него накрая все пак ще се мре!
Миг мой гневен, ориснице моя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нелиса Todos los derechos reservados
