Аз се плискам в мига като в бурно море,
уморена от диви прибои
и се моля - духът ми дано разбере
и изпрати ме в пристан спокоен.
Но бушува водата, не мисли да спре
своя танц на гнева, див и боен.
Аз се моля отново: О, мое сърце,
почини си, излез от прибоя!
Но морето сърдито и гордо реве
и запраща ме в тъмни усои.
На ума си с надежда се моля: “Поне
ме дари на забрава с покоя!” ...