Миг мой гневен
Аз се плискам в мига като в бурно море,
уморена от диви прибои
и се моля - духът ми дано разбере
и изпрати ме в пристан спокоен.
Но бушува водата, не мисли да спре
своя танц на гнева, див и боен.
Аз се моля отново: О, мое сърце,
почини си, излез от прибоя!
Но морето сърдито и гордо реве
и запраща ме в тъмни усои.
На ума си с надежда се моля: “Поне
ме дари на забрава с покоя!”
Ала той отвисоко отсича: ”О, не!
Няма аз да решавам двубоя!
Аз и чувства! Отде-накъде?!”
И сподавям въздишката своя.
А морето сърдито и гордо реве,
пак ме блъска в скалите прибоя...
Май от него накрая все пак ще се мре!
Миг мой гневен, ориснице моя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нелиса Всички права запазени
