15.03.2011 г., 22:44

Миг мой гневен

1.3K 0 14

 

 

 

 

Аз се плискам в мига като в бурно море,

уморена от диви прибои

и се моля - духът ми дано разбере

и изпрати ме в пристан спокоен.

Но бушува водата, не мисли да спре

своя танц на гнева, див и боен.

 

Аз се моля отново: О, мое сърце,

почини си, излез от прибоя!

Но морето сърдито и гордо реве

и запраща ме в тъмни усои.

На ума си с надежда се моля: “Поне

ме дари на забрава  с покоя!”  

 

Ала той отвисоко отсича: ”О, не!

Няма аз да решавам двубоя!

Аз и чувства! Отде-накъде?!”

И сподавям въздишката своя.

А морето сърдито и гордо реве,

пак ме блъска в скалите прибоя...

 

Май  от него накрая все пак ще се мре!

Миг мой гневен, ориснице моя!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това твое море- толкова одухотворено, толкова истинско! В поезията ти чувствата са истинска лава- изгарят, но не разрушават.
  • Силата на разрушението неотменно спи у нас и когато се събуди става страшно
    Прекрасен стих!
  • Да, понякога покоят е толкова непостижим!
    Не знаеш колко ми е близко това.
  • Уникален е !
  • Здравейте, Дани, Галя, Антоан и Бианка! Благодаря ви!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...