15 dic 2016, 10:33  

Миг на липсата ми

782 0 4

Понякога толкова силно усещам липсата ти,

Сякаш десет ножа се забиват в пръстите на ръцете ми.

Разрязват ме чак до сърцето,

а там издълбават името ти.

 

Тялото ми се олюлява и пада безпомощно на пода.

Душата ми излиза и тръгва да те търси.

Когато те открие, остава за миг до теб,

колкото само да те погледа.

 

После те целува,

едва доловимо.

Връща се в тялото ми

и аз възкръсвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Павлова Todos los derechos reservados

:)

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...