Понякога толкова силно усещам липсата ти,
Сякаш десет ножа се забиват в пръстите на ръцете ми.
Разрязват ме чак до сърцето,
а там издълбават името ти.
Тялото ми се олюлява и пада безпомощно на пода.
Душата ми излиза и тръгва да те търси.
Когато те открие, остава за миг до теб,
колкото само да те погледа.
После те целува,
едва доловимо.
Връща се в тялото ми
и аз възкръсвам.
© Ивелина Павлова Todos los derechos reservados