15 дек. 2016 г., 10:33  

Миг на липсата ми

770 0 4

Понякога толкова силно усещам липсата ти,

Сякаш десет ножа се забиват в пръстите на ръцете ми.

Разрязват ме чак до сърцето,

а там издълбават името ти.

 

Тялото ми се олюлява и пада безпомощно на пода.

Душата ми излиза и тръгва да те търси.

Когато те открие, остава за миг до теб,

колкото само да те погледа.

 

После те целува,

едва доловимо.

Връща се в тялото ми

и аз възкръсвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Павлова Все права защищены

:)

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...