15 дек. 2016 г., 10:33  

Миг на липсата ми

772 0 4

Понякога толкова силно усещам липсата ти,

Сякаш десет ножа се забиват в пръстите на ръцете ми.

Разрязват ме чак до сърцето,

а там издълбават името ти.

 

Тялото ми се олюлява и пада безпомощно на пода.

Душата ми излиза и тръгва да те търси.

Когато те открие, остава за миг до теб,

колкото само да те погледа.

 

После те целува,

едва доловимо.

Връща се в тялото ми

и аз възкръсвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Павлова Все права защищены

:)

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...