15.12.2016 г., 10:33  

Миг на липсата ми

768 0 4

Понякога толкова силно усещам липсата ти,

Сякаш десет ножа се забиват в пръстите на ръцете ми.

Разрязват ме чак до сърцето,

а там издълбават името ти.

 

Тялото ми се олюлява и пада безпомощно на пода.

Душата ми излиза и тръгва да те търси.

Когато те открие, остава за миг до теб,

колкото само да те погледа.

 

После те целува,

едва доловимо.

Връща се в тялото ми

и аз възкръсвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Павлова Всички права запазени

:)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....