13 sept 2009, 23:12

Миг на обич

  Poesía
779 0 1

Очите ти за миг се спряха в моите,

за миг усетих топлина,

толкова копнеж по твоите -

се скри в усоите на моята душа.

 

И съмнението ти, че съм нечестна

и упрекът ти във лъжа -

удавиха се във очите, моите,

очи в очи, душа в душа.

 

Миг един, във който чувствах обич,

дори да не повярваш, е така,

знам, че никога не ще да бъда твоя,

но мигът бе мой, с цялата си красота.

 

Простих си, за това, че ти отвърнах,

простих - в душата ми ехтеше вик,

греших достатъчно и май

не бих простила повече от миг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Моцарели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...