Очите ти за миг се спряха в моите,

за миг усетих топлина,

толкова копнеж по твоите -

се скри в усоите на моята душа.

И съмнението ти, че съм нечестна

и упрекът ти във лъжа -

удавиха се във очите, моите,

очи в очи, душа в душа.

Миг един, във който чувствах обич,

дори да не повярваш, е така,

знам, че никога не ще да бъда твоя,

но мигът бе мой, с цялата си красота.

Простих си, за това, че ти отвърнах,

простих - в душата ми ехтеше вик,

греших достатъчно и май

не бих простила повече от миг...