Миг на обич
Очите ти за миг се спряха в моите,
за миг усетих топлина,
толкова копнеж по твоите -
се скри в усоите на моята душа.
И съмнението ти, че съм нечестна
и упрекът ти във лъжа -
удавиха се във очите, моите,
очи в очи, душа в душа.
Миг един, във който чувствах обич,
дори да не повярваш, е така,
знам, че никога не ще да бъда твоя,
но мигът бе мой, с цялата си красота.
Простих си, за това, че ти отвърнах,
простих - в душата ми ехтеше вик,
греших достатъчно и май
не бих простила повече от миг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Моцарели Всички права запазени
