12 jul 2019, 16:43  

Миг над тоалетната чиния

1.5K 3 9

От напъните да е все оригинален,

той само стана още по-банален.

Когато и "клозетна лирика" прописа,

талантът му съвсем... така... се размириса.

 

След обиколката по градски тоалетни

и други кътчета, все толкоз неприветни,

роди се пак от творческата му стихия

бестселър: "Миг над тоалетната чиния".

 

В конкурс един веднага беше номиниран,

но щом начело после бе класиран,

при връчването на Голямата награда,

не бе останал вече никой на площада...

 

Един след друг във пролетната синя вечер

тълпата бързо се изнесе надалече,

и шоуто наместо с "бис!", с аплодисменти,

завърши с ... миризма на екскременти...

 

Но всички вкупом трябваше да го признаят,

макар конфузно миризлив да беше краят,

че авторът, по навик - дързък, и скандален,

внуши идеята със стих оригинален!...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Веси, Шефе, Пепи, къде ли човек не го спохожда вдъхновението!...
  • Миг като вечност!
    Геймърски и офис столове комплект с тоалетна чиния има вече, явно това место става все по-плодоносно и предпочитано не само за уединение!
  • Хихихихи, как ти ги ражда умната главица! Добро читиво за лежерната почивна събота си открих...
  • Благодаря за отделеното време, приятели!
  • Хахааа...ама, как хубаво си го изографисал този самовлюбен "ала поет"...Сигурно са останали само хремавите, със запушени носове...Ама, ако не е хронична, като на "ала поета", ще им мине все някога и ще го надушат. Ха ха, колко точно, Роби! Аплодисменти за портрета!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...