30 abr 2006, 12:46

Миг наслада

  Poesía
1.5K 0 3

Пътека с локви вода
и улични лампи, процеждащи светлина.
Не заради хлад среднощен, нежен силует трепери,
сладка тръпка път към небесата устремено дири.

Поглед на малка жена
и влюбен блясък, изчистен от суета.
Ръка, която друга такава държи,
греховно желание, притаило дъха си кръжи.

Стълба, покрита с цветя
и къща, отворила широко врата.
Задъхан шепот преплита се в тъмни коси,
а за мига наслада дори...
...завивката на леглото мълчи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...