Apr 30, 2006, 12:46 PM

Миг наслада

  Poetry
1.5K 0 3

Пътека с локви вода
и улични лампи, процеждащи светлина.
Не заради хлад среднощен, нежен силует трепери,
сладка тръпка път към небесата устремено дири.

Поглед на малка жена
и влюбен блясък, изчистен от суета.
Ръка, която друга такава държи,
греховно желание, притаило дъха си кръжи.

Стълба, покрита с цветя
и къща, отворила широко врата.
Задъхан шепот преплита се в тъмни коси,
а за мига наслада дори...
...завивката на леглото мълчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...