29 ago 2015, 19:17

Миг незабравим

1.1K 0 2

Колко прекрасно е времето навън,

с вятър нежен като на звън,

а цветята са цъфнали в красиви цветове,

под едно светло синьо небе.

А слънцето отгоре гледа и се смее,

а тревата все още зеленее.

А децата в парка бягат весели, щастливи,

тичат и се забавляват в игрите заблудени.

А аз стоя и ги гледам отстрани

как се радват на своята свобода

и се умилявам всеки път 

когато видя усмивката на техните лица.

Но един ден както си стоях

изведнъж без да искам се замечтах.

Спомних моето детство и каква бях преди

и ми се прииска да съм като тях за миг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...