Миг незабравим
Колко прекрасно е времето навън,
с вятър нежен като на звън,
а цветята са цъфнали в красиви цветове,
под едно светло синьо небе.
А слънцето отгоре гледа и се смее,
а тревата все още зеленее.
А децата в парка бягат весели, щастливи,
тичат и се забавляват в игрите заблудени.
А аз стоя и ги гледам отстрани
как се радват на своята свобода
и се умилявам всеки път
когато видя усмивката на техните лица.
Но един ден както си стоях
изведнъж без да искам се замечтах.
Спомних моето детство и каква бях преди
и ми се прииска да съм като тях за миг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепи Петрова Все права защищены
