Aug 29, 2015, 7:17 PM

Миг незабравим 

  Poetry » Landscape
776 0 2

Колко прекрасно е времето навън,

с вятър нежен като на звън,

а цветята са цъфнали в красиви цветове,

под едно светло синьо небе.

А слънцето отгоре гледа и се смее,

а тревата все още зеленее.

А децата в парка бягат весели, щастливи,

тичат и се забавляват в игрите заблудени.

А аз стоя и ги гледам отстрани

как се радват на своята свобода

и се умилявам всеки път 

когато видя усмивката на техните лица.

Но един ден както си стоях

изведнъж без да искам се замечтах.

Спомних моето детство и каква бях преди

и ми се прииска да съм като тях за миг.

© Пепи Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??