Прииждат с болката на изгрева
въпроси в хладния балкон.
А зад прозорците притихнали
очаквам сякаш друг сезон.
Очаквам нови измерения
на къса утринно небе -
единственият взор нагоре,
в деня ми. С мирис кафе.
И искам този миг да помня,
когато преброени дните -
прашинки пепел послед огън,
към залеза ми ще отлитнат...
Ще кажа: Дайте миг мълчание
и къс от утринно небе...
Един последен миг очакване
сред мириса на нес кафе...
© Катя Todos los derechos reservados