28 ene 2008, 9:31

Миг очакване

  Poesía
1K 0 11

Прииждат с болката на изгрева

въпроси в хладния балкон.

А зад прозорците притихнали

очаквам сякаш друг сезон.

Очаквам нови измерения

на къса утринно небе -

единственият взор нагоре,

в деня ми. С мирис кафе.

И искам този миг да помня,

когато преброени дните -

прашинки пепел послед огън,

към залеза ми ще отлитнат...

Ще кажа: Дайте миг мълчание

и къс от утринно небе...

Един последен миг очакване

сред мириса на нес кафе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...